На практика няма как да се подготвите и да сте в очакване на състоянието – безпокойството настъпва внезапно и напълно неканено. Едно е ясно: добър психотерапевт е необходим при паническо разстройство, а ако търсите в София, вероятността да откриете професионалист нараства значително.
Ако вече имате подозрения, че сте обхванати от повтарящи се епизоди на интензивен и необясним страх, а атаките са съпроводени с физически симптоми, по всяка вероятност се нуждаете от компетентна помощ.
Страдащите от паника описват преживяването като силен ужас, усещане за смъртна опасност, притеснения от следваща нова вълна, повишена раздразнителност, липса на възможност за концентрация, загуба на връзка с реалността.
Тялото реагира с обилно изпотяване, напрежение в коремната област, сърцебиене, прималяване и замаяност, задушаване, боцкания в крайниците.
Паническото разстройство е изключително неприятно изживяване, което ни поставя в безпомощност. Ето защо е важно да подходим стратегически и да заложим на терапия, за да сме способни да приемаме атаките без съпротива, минавайки през тях, докато отшумят от само себе си.
Причините за отключването му са редица стресови ситуации, независимо дали в личен план, в работната среда или в обкръжението от социалния ни кръг. Мнозина са подложени на същото натоварване, но успяват да реагират адекватно на стреса, докато за друга голяма част от хората това се оказва невъзможно.
Напълно нормално е да усещате страх, като чувство при обхваналата ви атака. Мислите обаче го подклаждат и увеличават. „Дали умирам“, „Полудявам ли“, „Какво става с мен“ – тези първосигнални реакции подхранват опасенията и порочният кръг е налице. Медикаментите в случая не са решение на чувството за безизходица, тъй като те могат само временно да заглушат болката и страха, без да имат принос за отстраняването на истинските причини за състоянието.
Част от решението се крие именно в спокойното посрещане на паническите атаки. Не се съпротивлявайте. Дишайте дълбоко, за да възстановите баланса си на кислород.
Наблюдавайте, опитвайки се да не участвате, освободете се от импулса си да се идентифицирате с усещанията си.
Променете генерално отношението си към тях. Важно е също да продължите да опитвате да водите обичайния си начин на живот, вместо да позволявате да се изолирате от средата и близките си.
Ако достигнете до този успех, може да се каже, че сте на половината път в стремежа си да преодолеете проявите на паническото разстройство. Заложете на времето и на постоянството, за да внесете желаната промяна и тя да се настани трайно в мислите ви.
