Фитнес тренировки програми и диети

Остеопороза

Що е остеопорозата.

Остеопорозата е заболяване на костната система, характеризиращо се с ниска костна маса и промени в микроструктурата на костната тъкан, които водят до повишена чупливост на костите и склонност към фрактури. Дълго време заболяването протича безсимптомно и едва в напреднал стадий – обикновено когато вече има остеопорозна фрактура, болният разбира за своето страдание, а след първата фрактура рискът от следващи остеопорозни фрактури рязко се увеличава. Причините за остеопорозата и при двата пола са в основата си хормонални, като жените страдат по-често от мъжете. Всяка трета жена и всеки осми мъж в света получават остеопорозна фрактура през своя живот. Мъжете са полово по-добре защитени от заболяването – при тях то се появява в по-късна възраст, докато при жените проблемът става актуален на 45-55 г. – при появата на менопаузата, а при мъжете – на 60-65 г.

Всяка трета жена и всеки осми мъж в света получават остеопорозна фрактура през своя живот. Милиони хора в трудоспособна възраст имат остеопения или остеопороза. Заболяването причинява тежка инвалидизация и много страдания за болния и неговите близки. То е на трето място по смъртност – след сърдечно-съдовите заболявания и рака.

Оценява се, че българите, засегнати и болни от остеопороза са между 800 хил. души и 1 млн. Но МЗ още не разполага с официални данни. Не се знае и колко струва на държавата един болен, нито колко пари може да бъдат спестени при профилактика.

Лекари са пресметнали, че около 50 хил. лв. струва лечението на счупване на шийката на бедрената кост, причинено от остеопороза. Годишно у нас над 8000 по-възрастни жени претърпяват такава фрактура.

Но и статистиката на Европа и САЩ, съотнесена към нашата страна е достатъчна да привлече вниманието на обществеността и на всяко семейство. Остеопорозата засяга около 20 млн. жени в САЩ и причинява около 1,5 млн. счупвания годишно – 538 000 на гръбначните прешлени, 172 000 – на предмшницата и 250 000 – на бедрената шийка.

На всеки 30 секунди един човек получава фрактура в резултат на остеопороза, а годишните разходи на страните от Европейския съюз само за болнични грижи възлизат на над 4. 8 млрд. евро.

17 млрд. долара харчат годишно САЩ за лечението на фрактури в резултат на остеопороза – двойно по-скъпо от лечението на инфаркт на миокарда. Човешката цена на заболяването е неизмеримо висока и засяга качеството на живот.

Факторите, които влияят върху костната маса.

Установените фактори, които увеличават риска от остеопороза са:

• ниско тегло и ръст;
• фамилна обремененост;
• непълноценно хранене;
• злоупотреба с алкохол;
• прекомерна консумация на кафе;
• заседнал начин на живот.

Допълнителни фактори, които значително увеличават риска, са:

• продължително лечение с кортикостероиди;
• дълготрайни хормонални смущения;
• естествено настъпила менопауза;
• преждевременно настъпила менопауза, както и изкуствена менопауза след отстраняване на яичниците.

От особено значение за развитето на остеопороза са преждевременно настъпилата менопауза (преди 45 г.) и оперативното отстраняване на яйчниците при различни гинекологични операции. Например след кастрация (оперативно отстраняване на яйчниците) костната загуба може да достигне до 15% за 2 години, докато при естествено настъпила менопауза тя е 3-5%.

Много изследвания показват, че рискът за остеопороза е по-голям при европеидната и азиатската раси. Предполага се, че тези расови различия се дължат на генетично предопределени характеристики на тялото – размери, структура, костен метаболизъм (обмяна на веществата в костите).

Фамилни проучвания също демонстрират ролята на генетичните фактори за предопределяне на костната маса. Дъщерите и родствениците на жени с остеопороза имат по-ниска костна маса в сравнение с децата и родствениците на жени без остеопороза.

Начинът на живот и навиците също оказват влияние върху костната маса. Тютюнопушенето, високата употреба на алкохол и кофеин са свързани с намаляване на костната маса и повишен риск за фрактура на бедрената кост. Много проучвания показват, че жените-пушачки имат по-ниска костна маса от непушачките и двойно повишен риск за фрактура на бедрената шийка. Консумацията на алкохол – 300 или повече мл за седмица, е свързана с ниска костна маса и повишен риск за фрактури.

Лечението с кортикостероиди (хормони на надбъбречната жлеза), тироксин (хормон на щитовидната жлеза) и хепарин (произвеждан от черния дроб) може да предизвика намаляване на костната маса. Кортикостероидите обикновено се използват за лечение на ставни, алергични и белодробни заболявания и за потискане на реакцията на отхвърляне у пациенти с органна трансплантация. Те имат директен ефект върху костта – намалят костното образуване и засилват костното разграждане , а също намаляват чревното усвояване на калция и повишават бъбречното му отделяне. Преднизон (или еквиваленти) в доза под 10 мг дневно предизвиква минимална костна загуба. Високите дози кортикостероиди водят до костна загуба от порядъка на 10% през първата година от лечението.

Хипертиреоидизмът (повишена функция на щитовидната жлеза) намалява костната маса. Този ефект може да продължава години наред след успешно лечение на хипертиреоидизма. Заместително лечение с тироксин също може да доведе до остеопороза. Продължителното лечение с хепарин (12 000-50 000 единици дневно) е свързана с костна загуба в приблизително 1/3 от жените.

Системни ендокринни (на жлезите с вътрешна секреция), кръвни, стомашно-чревни заболявания и колагенози (болести на съединителната тъкан) могат да предизвикат остеопороза. Когато е причинена от системно заболяване, остеопорозата се означава като вторична. Ендокринни заболявания, които като провило са свързани с възникване на вторична остеопороза, са болестта на Cushing, хипертиреоидизмът, хиперпаратиреоидизмът (повишена функция на околощитовидните жлези) и захарният диабет.

От кръвните заболявания лимфомът и мултипленият миелом предизвикват вторична остеопороза.

Стомашно-чревни заболявания, които нарушават действието на витамин D и намаляват усвояването на калция, водят до развитие на остеопороза.

Болести на съединителната тъкан като синдром на Marfan също причиняват остеопороза.